Отдавна беше първата ми стъпка
във първия от тъмните тунели
и стъпките ме водеха навътре,
навътре и навътре. Накъде ли?
Не знаех докога ще ме затиска
на тъмното петата подкована,
но продължавах, просто много исках
да стигна и да искам да остана
на мястото, което ще намеря,
на мястото, където ще отдъхна.
Отказах се от нерви да треперя,
отказах се от ужас да изтръпвам,
отпуснах сетивата и оставих
душата да ме води и преглътнах.
Оказа се, че правилно постъпвам,
оказа се, направих вярна стъпка.
Отведе ме тунелът докъдето
е трябвало да ида. До хазната.
А боговете горе на небето
играят си с душата ми, горката.
Какво да взема, как да бъда умна
да избера най-ценните предмети?
Във двете си ръце какво да грабна,
аз имам две ръце, очите и сърцето.
Съкровището си е мое, ще го взема.
Ще го погаля, ще се взирам,
а после ще го скрия вътре в мене,
в сърцето всичко се побира.
