Абсолютно без думи.
четвъртък, 27 септември 2012 г.
вторник, 25 септември 2012 г.
И си мрънкам.
Скоро ще остана с последните си две мозъчни клетки и ще им търся Ноев ковчег.
А преди няколко години, ехей!!! Тракаше тоя мой мозък, пращи и решава проблеми за секунди и си спомня информация за щяло и нещяло. Знаете ли, че четири нищо и никакви точки не ми достигнаха да стана член на Менса?
Е, да, ама остарявам вече. И ей на, вместо да бъда интелигент и ерудит, аз съм някаква средностатистическа и средноинтелигентна работничка. Обикновена, изморена, праволинейна. Нямам енциклопедични знания, нямам ораторски данни, а най ме е яд, че дори не умея да бъда саркастична. Скоро съвсем ще остарея и съвсем ще се изхабя, и никой няма да знае колко е можело да постигна ако бях дала малко зор на дъртото пушкало да изстреля някое по-съществено бренеке.
Вече даже не умея да споря, казвам ви! Загубвам интерес и се оттеглям, за какво ми е да бъркам надълбоко и да намирам доводи срещу някаква кауза? Врътвам си задника и се крия в алтернативната вселена, че там си ми е красиво и уютно. И си мрънкам в блога колко съм безполезна. Хаха.
Уф.
понеделник, 17 септември 2012 г.
Sempre
___________________________________________________________________
Така красиво е, иска ми се да остана вътре!
понеделник, 10 септември 2012 г.
Бориш се, ама понякога не става
Девер ми почина малко след тридесет и първия си рожден ден и точно един ден преди имения. Трябваше да си го приберем от раковата болница, етърва ми организира транспорта. Пристигнаха две коли. Таксита, жълти.
Пред нас потегли първата кола с двама пътници на задната седалка: един жив и един мъртъв. Двама братя, за последно седнали един до друг, само дето единият не диша.
_____________________________
Милото момче, отиде си. Даже нямаше свои официални обувки, та го положихме в ковчега с чужди, а те му бяха малки. Често се питам, дали му убиват на оня свят.
Мен да ме изгорите, ей. Ако някой орган става за даване - давайте, другото в огъня. После да ми носите китки при плочата, че много обичам цветя. Аз ще виждам.
четвъртък, 6 септември 2012 г.
Имам празник.
_________________________________________________________________
През 1992 някакво странно изкривяване на континуума ме метна в ръцете на един страшно готин тип.
Знаете ли какво е да те карат да се чувстваш необикновена, незаменима, превъзходна? Аз знам. Знам също и как сме се борили заедно с тоя тип да оцеляваме с ориз и леща; знам също и какво е да държим болното си детенце на ръце; знам и какво е да погребваме роднините, които си отиваха без време...
Вече не съм чак толкова превъзходна, готиният тип губи коса и се понабръчка, но дните пак започват с целувка и завършват в прегръдка. А аз и до днес благославям тая небесна сила, която ни събра преди 20 години.
сряда, 5 септември 2012 г.
понеделник, 3 септември 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)