сряда, 10 октомври 2012 г.
понеделник, 8 октомври 2012 г.
Писмо в бутилка
Сега ще ви разправям как сама си пиша съобщения, а пък вие ако ме сметнете за смахната... коментарите са добре дошли.
***
Цялата работа започна в петък. Както си миех зъбите, през главата ми мина нещо като лъч, просветление: "Харесвам я тая жена в огледалото".
Обаче бързах, бързах да изляза, да тичам, да се навра между хората, да свърша всичката работа на света! А хубавата ми мисъл се беше загнездила в главата трайно и постоянно. Малко по-късно, в една свободна минута през деня, реших да си запиша изречението в органайзера. Ама как съм обръкала полетата - не ми е ясно - оказа се, че пиша в календара.
"Харесвам я тая жена в огледалото" - "задайте начален час". Да, бе.
А, защо пък не!?! Зададох час. И в ранния следобед алармата с нежен глас ме накара да си погледна телефона. Чакаше ме едно мило напомняне, че се харесвам.
В съботния ден сивото в главата ми образува друга мисъл:
"Доренце, бъди нежна към себе си." Практикувах нежност към себе си през целия уикенд и останах много доволна! Затова тази сутрин си приготвих съобщение в органайзера - и днес следобед ще прочета, че трябва да съм нежна. Към себе си.
Писма в бутилка; нищо, че си ги пращам сама. Много са хубави. Луда ли съм, казвайте.
сряда, 3 октомври 2012 г.
вторник, 2 октомври 2012 г.
четвъртък, 27 септември 2012 г.
вторник, 25 септември 2012 г.
И си мрънкам.
Скоро ще остана с последните си две мозъчни клетки и ще им търся Ноев ковчег.
А преди няколко години, ехей!!! Тракаше тоя мой мозък, пращи и решава проблеми за секунди и си спомня информация за щяло и нещяло. Знаете ли, че четири нищо и никакви точки не ми достигнаха да стана член на Менса?
Е, да, ама остарявам вече. И ей на, вместо да бъда интелигент и ерудит, аз съм някаква средностатистическа и средноинтелигентна работничка. Обикновена, изморена, праволинейна. Нямам енциклопедични знания, нямам ораторски данни, а най ме е яд, че дори не умея да бъда саркастична. Скоро съвсем ще остарея и съвсем ще се изхабя, и никой няма да знае колко е можело да постигна ако бях дала малко зор на дъртото пушкало да изстреля някое по-съществено бренеке.
Вече даже не умея да споря, казвам ви! Загубвам интерес и се оттеглям, за какво ми е да бъркам надълбоко и да намирам доводи срещу някаква кауза? Врътвам си задника и се крия в алтернативната вселена, че там си ми е красиво и уютно. И си мрънкам в блога колко съм безполезна. Хаха.
Уф.
понеделник, 17 септември 2012 г.
Sempre
___________________________________________________________________
Така красиво е, иска ми се да остана вътре!
понеделник, 10 септември 2012 г.
Бориш се, ама понякога не става
Девер ми почина малко след тридесет и първия си рожден ден и точно един ден преди имения. Трябваше да си го приберем от раковата болница, етърва ми организира транспорта. Пристигнаха две коли. Таксита, жълти.
Пред нас потегли първата кола с двама пътници на задната седалка: един жив и един мъртъв. Двама братя, за последно седнали един до друг, само дето единият не диша.
_____________________________
Милото момче, отиде си. Даже нямаше свои официални обувки, та го положихме в ковчега с чужди, а те му бяха малки. Често се питам, дали му убиват на оня свят.
Мен да ме изгорите, ей. Ако някой орган става за даване - давайте, другото в огъня. После да ми носите китки при плочата, че много обичам цветя. Аз ще виждам.
четвъртък, 6 септември 2012 г.
Имам празник.
_________________________________________________________________
През 1992 някакво странно изкривяване на континуума ме метна в ръцете на един страшно готин тип.
Знаете ли какво е да те карат да се чувстваш необикновена, незаменима, превъзходна? Аз знам. Знам също и как сме се борили заедно с тоя тип да оцеляваме с ориз и леща; знам също и какво е да държим болното си детенце на ръце; знам и какво е да погребваме роднините, които си отиваха без време...
Вече не съм чак толкова превъзходна, готиният тип губи коса и се понабръчка, но дните пак започват с целувка и завършват в прегръдка. А аз и до днес благославям тая небесна сила, която ни събра преди 20 години.
сряда, 5 септември 2012 г.
понеделник, 3 септември 2012 г.
вторник, 28 август 2012 г.
Нов манип, без история.
___________________________________________________________________
От работа само гърбав се ставало, отделих си малко време най-накрая.
петък, 24 август 2012 г.
Тъпа и беззащитна: печелившата стратегия
В продължение на един разговор от миналия уикенд:
Мили мои силни, интелигентни и независими момичета, пазете се.
А ето на, аз съм направила погрешен избор в тийн-годините. Избрах да доказвам, че мога да се справям с всичко. Колкото повече време минава, толкова по-ясно ми става, че съм в губеща позиция. Защото, ако бях тъпа и беззащитна кифла, щяха да ме закрилят и обгрижват, щяха да изискват от мен малко и да ми дават много.
Но аз нямам потенциал за кифла, колко жалко!
И нямам почивка. Само мъничко, нощем - когато другите у дома спят, а на мен ми изтръпват краката на неудобния стол (забравям да мърдам, докато чета).
Да, пазете се.
четвъртък, 16 август 2012 г.
От коня до йониката
Идеята за коня под терасата се опитвах да я пробутам на мама в продължение на много години. По-точно през времето, когато бях индианец. Не разбирах защо не е съгласна. После обаче станах Джена*, захванах се с телепортиране и забравих за коня.
Поотраснах, и гимназиалният ми мозък се пренастрои: Дорчестър на мотор. М? Щях да съм абсолютен трепач! Мама каза "Не".
За компенсация ми купиха йониката. С тоя подарък се класирах на второ желание, един вид. Пианото по-скоро събираше игличките от елхата, откoлкото да служи като инструмент. А на йониката захванах здраво свирене, репетиране - и тряс! Рокгрупа. И тъй до днес.
А пък мама все още не е съгласна да отглеждаме кон под терасата.
------------
* От "Седморката на Блейк".
понеделник, 13 август 2012 г.
Риба, салата и секс, или каква съм в очите на другите
________________________________________________
Аз съм във втори клас. На стълбите в училище стои една дебеличка съученичка, подсмърча, стиска юмруци и изглежда безсилна и много, много нещастна. Момчетата от по-горните класове й крещят, че била манекенка на ДСО "Родопа"*. Тя се обръща и побягва навътре в сградата, а аз разбирам, че никак не е хубаво да си дебел.
________________________________________________
От почти 40 години шавам на белия свят и все тъй става, че тежа повече, отколкото трябва.
През 2008 родината се населяваше от Дорчестър в кокалеста версия; сега обаче съм в окръглен вариант. Това ми е трудно поносимо и ми вреди на доброто настроение. Много щеше да ми е хубаво, ако си бях останала ефирна и елегантна, обаче не успях.
Наскоро реших, че съм дърта вече да се правя на хубавица. Пробвам понякога доказаното меню за моментално смъкване на 1-2 кила (виж заглавието), правя тибетски упражнения седмица-две - и стига толкоз. Нали съм човек на изкуството, влагам си максимума в музиката. И напоследък в манипите.
Тъй де, става ми хубаво, като ми напишете положителен коментар по някой манип.
_____________________
* По време на социализма, монополист в месопреработвателната индустрия.
петък, 10 август 2012 г.
Манипулирам това-онова. Чета, свиря и пуша.
Не си отказвам удоволствията на цивилизацията. Възползвам се от всичко, което предлага модерният свят и нямам желание да бъда отшелник или аскет. Ето на - актуална съм, имам блог.
Пожелайте ми да блогърствам с удоволствие и мярка. Благодаря.
Абонамент за:
Публикации (Atom)