понеделник, 8 октомври 2012 г.

Писмо в бутилка



Сега ще ви разправям как сама си пиша съобщения, а пък вие ако ме сметнете за смахната... коментарите са добре дошли.

***

Цялата работа започна в петък. Както си миех зъбите, през главата ми мина нещо като лъч, просветление: "Харесвам я тая жена в огледалото".

Обаче бързах, бързах да изляза, да тичам, да се навра между хората, да свърша всичката работа на света! А хубавата ми мисъл се беше загнездила в главата трайно и постоянно. Малко по-късно, в една свободна минута през деня, реших да си запиша изречението в органайзера. Ама как съм обръкала полетата - не ми е ясно - оказа се, че пиша в календара.

"Харесвам я тая жена в огледалото" - "задайте начален час". Да, бе.

А, защо пък не!?! Зададох час. И в ранния следобед алармата с нежен глас ме накара да си погледна телефона. Чакаше ме едно мило напомняне, че се харесвам.

В съботния ден сивото в главата ми образува друга мисъл:

"Доренце, бъди нежна към себе си." Практикувах нежност към себе си през целия уикенд и останах много доволна! Затова тази сутрин си приготвих съобщение в органайзера - и днес следобед ще прочета, че трябва да съм нежна. Към себе си.

Писма в бутилка; нищо, че си ги пращам сама. Много са хубави. Луда ли съм, казвайте.