Нов манип, без история.

___________________________________________________________________

От работа само гърбав се ставало, отделих си малко време най-накрая.

Тъпа и беззащитна: печелившата стратегия

В продължение на един разговор от миналия уикенд: 
Мили мои силни, интелигентни и независими момичета, пазете се.  

А ето на, аз съм направила погрешен избор в тийн-годините. Избрах да доказвам, че мога да се справям с всичко. Колкото повече време минава, толкова по-ясно ми става, че съм в губеща позиция. Защото, ако бях тъпа и беззащитна кифла, щяха да ме закрилят и обгрижват, щяха да изискват от мен малко и да ми дават много.

Но аз нямам потенциал за кифла, колко жалко!
И нямам почивка. Само мъничко, нощем - когато другите у дома спят, а на мен ми изтръпват краката на неудобния стол (забравям да мърдам, докато чета).

Да, пазете се.

От коня до йониката

Идеята за коня под терасата се опитвах да я пробутам на мама в продължение на много години. По-точно през времето, когато бях индианец. Не разбирах защо не е съгласна. После обаче станах Джена*, захванах се с телепортиране и забравих за коня.

Поотраснах, и гимназиалният ми мозък се пренастрои: Дорчестър на мотор. М? Щях да съм абсолютен трепач! Мама каза "Не".

За компенсация ми купиха йониката. С тоя подарък се класирах на второ желание, един вид. Пианото по-скоро събираше игличките от елхата, откoлкото да служи като инструмент. А на йониката захванах здраво свирене, репетиране - и тряс! Рокгрупа. И тъй до днес.

А пък мама все още не е съгласна да отглеждаме кон под терасата.


------------
* От "Седморката на Блейк".

Риба, салата и секс, или каква съм в очите на другите

________________________________________________

Аз съм във втори клас. На стълбите в училище стои една дебеличка съученичка, подсмърча, стиска юмруци и изглежда безсилна и много, много нещастна. Момчетата от по-горните класове й крещят, че била манекенка на ДСО "Родопа"*. Тя се обръща и побягва навътре в сградата, а аз разбирам, че никак не е хубаво да си дебел.
 ________________________________________________


От почти 40 години шавам на белия свят и все тъй става, че тежа повече, отколкото трябва.

През 2008 родината се населяваше от Дорчестър в кокалеста версия; сега обаче съм в окръглен вариант. Това ми е трудно поносимо и ми вреди на доброто настроение. Много щеше да ми е хубаво, ако си бях останала ефирна и елегантна, обаче не успях.

Наскоро реших, че съм дърта вече да се правя на хубавица. Пробвам понякога доказаното меню за моментално смъкване на 1-2 кила (виж заглавието), правя тибетски упражнения седмица-две - и стига толкоз. Нали съм човек на изкуството, влагам си максимума в музиката. И напоследък в манипите.

Тъй де, става ми хубаво, като ми напишете положителен коментар по някой манип.

_____________________
 * По време на социализма, монополист в месопреработвателната индустрия.

Манипулирам това-онова. Чета, свиря и пуша.

Не си отказвам удоволствията на цивилизацията. Възползвам се от всичко, което предлага модерният свят и нямам желание да бъда отшелник или аскет. Ето на - актуална съм, имам блог.

Пожелайте ми да блогърствам с удоволствие и мярка. Благодаря.