Да кажем, че съм се повлияла от една провокация. Ще препиша няколко стихчета, които съм писала в периода 1992-1994, с етикет "това не е опит за поезия". Започвам с "Адът" - някакви безсънни нощи ми напомня. Сега спя като пън.
***
1992
Адът е мястото, където нямаш избор.
Ако те хранят - ядеш.
Ако не дават - гризеш
самия себе си.
Крещиш, а гласът ти не се чува,
защото всеки крещи,
когато къса част от себе си със зъби,
когато няма избор,
когато осъзнава, че е тук завинаги.
Не можеш да изключиш съзнанието си -
то е по-будно отвсякога.
Не можеш и не бива -
осъден си да чуваш и разбираш всичко
заради въображаемото зло,
което някога си причинил.
И стискаш дланите в юмрук,
гориш във жажда,
гладът те омаломощава,
очите се затварят,
лепнещи за сън.
Ала не можеш да спиш.
Не можеш и не бива.
Осъден си да виждаш
и да разбираш всичко
заради въображаемия грях,
който някога си извършил.
Моли за опрощение!
Моли за забрава!
Моли за милост!
(Ще ти позволят да заспиш.)
''заради въображаемото зло,
ОтговорИзтриванекоето някога си причинил.''
''заради въображаемия грях,
който някога си извършил.''
Да, този ад, в който си осъден без причина...от някой друг...грр
(''Не можеш да изключиш съзнанието си -
то е по-будно от всякога.'' - само вметвам - това тука съм аз, не, че изживявам някакъв ад, в никакъв случай, просто е хубаво да се видя в някакво твое творение от далечната '92 година хаха)
п.п. Слава богу, че сега спиш като пън! Това е доказателство, че има рай ;)
Айде, давай и други ''не опити за поезия'', много ти ги харесвам <3