четвъртък, 16 август 2012 г.
От коня до йониката
Идеята за коня под терасата се опитвах да я пробутам на мама в продължение на много години. По-точно през времето, когато бях индианец. Не разбирах защо не е съгласна. После обаче станах Джена*, захванах се с телепортиране и забравих за коня.
Поотраснах, и гимназиалният ми мозък се пренастрои: Дорчестър на мотор. М? Щях да съм абсолютен трепач! Мама каза "Не".
За компенсация ми купиха йониката. С тоя подарък се класирах на второ желание, един вид. Пианото по-скоро събираше игличките от елхата, откoлкото да служи като инструмент. А на йониката захванах здраво свирене, репетиране - и тряс! Рокгрупа. И тъй до днес.
А пък мама все още не е съгласна да отглеждаме кон под терасата.
------------
* От "Седморката на Блейк".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Чудесно! Къде си се крила до сега толкова години или по-точно, защо не ни откри още през 2009 г.
ОтговорИзтриванеДосега да сме те подкукуросали и книга да издадеш :)))
Иска ми се и аз да ви знаех от 2009 <3
ИзтриванеДа, влечал те е Тексас от малка :)) Не е права майка ти. Л.
ОтговорИзтриванеАз много искам кон! И в Тексас искам, а защо не и в Л.А. :)))
ИзтриванеНастръхна ми перушината! И аз бях индианец, и естествено исках кон! Но аз после станах Кали, четях мисли и виках: "Джена, телепортирай ме!" - хахахаха Дорче, Дорчеее, от една и съща планета сме кацнали тука, само дето не сме нацелили Тексас.:)))
ОтговорИзтриванеЕх, Тексас :)
ОтговорИзтриванеВсъщност русите ставаха Джена, тъмнокосите - Кали :)))