Девер ми почина малко след тридесет и първия си рожден ден и точно един ден преди имения. Трябваше да си го приберем от раковата болница, етърва ми организира транспорта. Пристигнаха две коли. Таксита, жълти.
Пред нас потегли първата кола с двама пътници на задната седалка: един жив и един мъртъв. Двама братя, за последно седнали един до друг, само дето единият не диша.
_____________________________
Милото момче, отиде си. Даже нямаше свои официални обувки, та го положихме в ковчега с чужди, а те му бяха малки. Често се питам, дали му убиват на оня свят.
Мен да ме изгорите, ей. Ако някой орган става за даване - давайте, другото в огъня. После да ми носите китки при плочата, че много обичам цветя. Аз ще виждам.
Какъв коментар може да се напише тук? "гуш" Не ми се говори. Л.
ОтговорИзтриванеДор,гуш.Другото би било празни думи.
ОтговорИзтриванеДоренце, огромна прегръдка и от мен. За теб и за Тошето.
ОтговорИзтриване