неделя, 16 юни 2013 г.

Това НЕ е опит за поезия :)

Ваня, ти си моето вдъхновение :)
Мимс, ти си моето предизвикателство :)




В ГОРАТА СЪМ

Ако ме сочиш с пръст,
ако ме хулиш тайно,
ако ме мислиш за побъркана
случайно,
от мен да знаеш:

Тука във гората
гальовни и вълшебни са листата.
Лъчите стигат до земята плахо.
Тревата чуди се кого ли чакам:
момчето със искрата във очите,
или пък другия - със златото в косите?
Или пък краля, с лъка и короната?
Кого ли ще пропуснат клоните?

На мен ми е уютно сред цветята
и мъховете галят ходилата.
Ако затичам, боса и задъхана,
ако залитна, ако се препъна,
във нежна грижа, ласка и сияние
ще ме обгърне топлото дихание
на моята гора, мъгливата.

Във нея крия се от сивото.


______

*залягам, не ме замеряйте много*


4 коментара:

  1. OMG!!! Като го прочетох мислите ми закрещяха "Моята гора! Това е моята гора!!" :) :)

    ОтговорИзтриване
  2. Mного ми харесва! Пренесох се на твоето вълшебно място. Всеки си има такова, благодаря, че сподели твоето. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Вълшебно местенце си открила, Дор! Задръж го!

    ОтговорИзтриване
  4. не съм голям фен на поезията, но тъй като това не било поезия, както си писала по-горе, страшно ми хареса. обичам да има избор между мъжки герои :))
    _BellA_

    ОтговорИзтриване